село
село (български)
| ед.ч. | се·ло | |
|---|---|---|
| членувано | се·ло·то | |
| мн.ч. | се·ла | |
| членувано | се·ла·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
Вид населено място.
Етимология
старобълг. село σκηνή, σκήνωμα, ἀγρός „населено място, двор, жилищни и стопански постройки“ (Асем., Син. пс., Зогр., Мар.). Праслав. *selo „пасище, земя, поле“ (сръб. село „земя, чифлик, село“, словен. selo „почва, жилище, къща“, чеш. selo „село, разорана земя, пасище“, пол. sioło „село“, рус., укр., белор. село „селище“) е свързана с лит. sala „остров“, изт.-латв. sоlа, лат. solum „почва“, гот. saliþwōs мн.ч. „приют, жилище“, ст.в.нем. sаl ср.р. „дом, жилище“ от корен *sel-/*sol-. В зап.-слав. се среща и вариант *sědlo „седалка“ (чеш., слов. sídlo „местоположение, резиденция“, г.-луж. sydło, д.-луж. sedło „жилище, обиталище“, пол. МИ Długosiodło) (по правилото на Винтер, Ако *sědlo е праслав. форма, то на твърде ранен етап тя се е смесила с близката ѝ форма *selo в южнослав. и източнослав., където -dl- се опростява в -l-. Двете форми си влияят и в западнослав., срв. пол. МИ Długosiodło с -io- < -e- под влияние на *selo. *sědlo е производна на *sěsti, *sědǫ „сядам“ и е сродна с гот. sitls „седалка, кресло“, лат. sella „седалка“, гал. caneco-sedlom „златно кресло“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|