ерес

ерес (български)

ерес ±

ед.ч.		ерес
	членувано	ерес·та
мн.ч.		ере·си
	членувано	ере·си·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

Отклонение от общоприетото религиозно учение, осветено от съборите на църквата.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• вероотстъпничество, разкол, сектантство, секта, фракция, еретичество
• отклонение, отстъпление